Опитайте приставката на Jenata-vchas.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Сополиви и джендъри от малки: Българка разказа шокиращи неща за децата в… Сополиви и джендъри от малки: Българка разказа шокиращи неща за децата в…
Facebook Twitter Google+ Анита Тодорова е преводач на свободна практика, самотна майка. Когато дъщеря й навършва 18 години, тя решава, че ще продължи образованието... Сополиви и джендъри от малки: Българка разказа шокиращи неща за децата в…

Анита Тодорова е преводач на свободна практика, самотна майка. Когато дъщеря й навършва 18 години, тя решава, че ще продължи образованието й в Холандия.

За това двете са се подготвяли няколко години, посещавайки различни университетски семинари и места, където са могли да изберат най-подходящото учебно заведение. 

Анита заминава заедно с дъщеря си за Холандия, за да може да й помага през първите няколко годнии – точно, като много други българи, избрали чужбина като място, където да дадат образование на децата си.

 

Това, което силно й прави впечатление, е начинът, по който холандците възпитават децата си. И това, определено, не прилича на нашите навици. 
Ето какво пише тя в блога си:

“Ако българската жена види как си възпитават децата в Холандия, направо ще й се изправят косите.

Или пък ще си каже, че това просто не може да се случи в нейното семейство. Но на мен наистина ми направи невероятно впечатление как се държат към децата там. 

Например, родителите никога не крещяг на детето. Някак си намират сили да останат спокойни и да не повишават глас. Холандците обожават децата.

Случвало ми се е да видя как съвсем непознат човек отива до жена с количка и започва да се възхищава на бебето и дори да го докосва, за холандците това си е нещо съвсем нормално и се прави съвсем чистосърдечно.”

В Холандия Анита се запознава с Йока – жена малко след средната възраст, която имала 6 внуци – момченца на възраст от 1 до 8 години. 

“Тя ме покани на гости. Помня, че тогава беше зимно време, а температурата в дома й, както и на повечето холандци, беше 19-20 градуса. Седим си, говорим си, а внучетата бягат насам натам, боси, всички – сополиви, но на нея не й направи впечатление.

Там просто не приемат хремата за някаква болест, а към простудите се отнасят философски – ще отмине сама. 

Щом стана 18 часа, Йока им сложи да вечерят, прати ги да се къпят и не по-късно от 20 часа вече бяха по леглата си без никакви хленчения. 

Миналата година Йока най-накрая дочака да стане баба и на внучка. Помня, че след седмица майката на бебето имаше рожден ден и го празнувахме в зоологическата градина. 

Цялото огромно семейство се струпа там, където планираше да се разхождат всички около 4-5 часа, след което да се преместят в ресторант. 

Не можех да повярвам, когато видях там синът на Йока с бебето, носеше го в кенгуру, а то дори нямаше 40 дни и не държеше изправена главичката си. Но те си се разхождаха съвсем спокойно, без изобщо да се притесняват и разнасяха бебето през целия ден. 

Интересното е, че там джендърството вече взима превес. В Холандия никога няма да чуете – не плачи, ти си вече мъж, или пък на момиченцето – на кого ли приличаш, ти си момиче.

И нещо, което не ми хареса – ако момченце удари друго, не го учат да се защити, а да отиде и да се оплаче. Това в Холандия не се смята за нещо лошо. 

Никой не оказва натиск върху децата в училище. Искаш да се учиш – добре, не искаш – също добре. Никой не стои с детето над неговото домашно по простата причина, че в Холандия не се дава работа за след училище. 

За тях основното е детето да се чувства щастливо. 

Един от най-фрапиращите случаи, с които се сблъсках, беше с моя холандка, позната, която заради мързела си просто се провали на изпита и не успя да влезе в университета. 

Когато родителите й разбраха за това, поплакаха с нея, утешаваха я, след което взеха назаем пари от познати и й купиха екскурзия до Тайланд, за да преживее стреса. 

Те смятаха, че проваленият изпит не е мързел, а нейно решение и осъзнат избор, а задачата на мъдрите родители е да уважават детето си и да го поддържат. 

Така живеят холандците с децата си и не бих могла и да си представя как биха погледнали на начина по който ние, българите, възпитаваме своите.”

Още от категорията
Коментари