Опитайте приставката на Jenata-vchas.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Те ти, булка, Спасовден-Изразът е обвит в мистерия-Ето няколко поверия за произходът му Те ти, булка, Спасовден-Изразът е обвит в мистерия-Ето няколко поверия за произходът му
Facebook Twitter Google+Произходът на израза “Те ти, булка, Спасовден” е обвит с мистерия. Всеки регион в България обаче има своя версия на това кога... Те ти, булка, Спасовден-Изразът е обвит в мистерия-Ето няколко поверия за произходът му

Произходът на израза “Те ти, булка, Спасовден” е обвит с мистерия. Всеки регион в България обаче има своя версия на това кога е споменат за първи път.

Задължително обаче носи еротичен привкус, дори в повечето случаи разказът е повече от директен.

Причината е в народното вярване, че на Спасовден се лекува женско безплодие и тогава булките е можело да бъдат интимни с различни мъже без това да се брои за изневяра.

Ето няколко от най-популярните варианти:

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Яловата жена трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино.

Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

——–
Спасовден е свързан с древните тайнства преди християнството и е среща на бездетни булки с мистични сили. Срещата е започвала от нощта срещу Спасовден. Имало е дарове – нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. По гори и ливади булките търсели чудното биле росен и лягали където го откриели.Спорно е кой е вършел чудото – дали росата или буйни младежи, които обикаляли полята. Но и булки и младежи е трябвало да пазят тайната и можело само да се каже: Те ти, булка, Спасовден!

——–
В Добруджанския край на този ден се извършва ритуалът “обръщеник”. Женихът обръща невестата си с гръб, запрята полите й и внезапно я обладава анално с думите “Те ти, булка, Спасовден!” Поверието гласи, че ако невестата пищи много, годината ще е плодородна.

——–
“Те ти, булка, Спасов ден” е споменат и в следната притча: В едно младо семейство, което още нямало деца не завели булката на ливадата за Спасов ден, макар че тя много искала. Не я завели, защото било прието това да става след 3-тата година от женитбата, а това още не било настъпило. Както и да е, на Спасов ден всичката фамилия заминала на полето, а младата булка оставили у дома да шета, да приготви обяда и да го занесе на нивата. Съседът забелязал, че невестата е сама в къщи, промъкнал се крадешком и я изненадал. Зачервена, засрамена, младата булка пооправила полата, привчесала косите си мърморейки си под носа: “Те ти, булка, и на теб Спасов ден!”

——–
Най-разпространената версия на израза е от края на народна приказка, публикувана в сборника „Фолклорен еротикон“, съставен от Флорентина Бадаланова:

Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица – диал. – вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:

- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:

- Ей, момче, така и така, – ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
– Щом е такава работата, нема к’во!

Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб), като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ – из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и „на ситно“ (местен танц, известен с името „ситната“) стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата – на главата на куреца демек, седнал попа.

Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ – оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица.

Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. Апа Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема“.

Още от категорията
Коментари