Опитайте приставката на Jenata-vchas.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Всичко, което се прави на Игнажден, притежава магическа сила-Ритуали Всичко, което се прави на Игнажден, притежава магическа сила-Ритуали
Facebook Twitter Google+За старите българи Новата година е започвала на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може... Всичко, което се прави на Игнажден, притежава магическа сила-Ритуали

За старите българи Новата година е започвала на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.

Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.

Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Денят започва да расте по-бързо: „колкото петел скача на прага”. Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния.

 

Ритуали на Игнажден

Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.

Измитат се саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и “да върви като по вода” напред през годината.

Младите жени и момите довършват изработването на новите си дрехи за идващите големи празници.
Коледарите си избират цар. Вече могат да се пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават.

Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на баща и майка, другата – изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.

Месят се колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.

 

Коли се прасето.

Рано сутрин родителите теглят децата или ги “повдигат” за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.

Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.

Хвърлят се кестени в обора, за да скачат агънцата като тях.

Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще са измътят запъртъци. Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица. Рано сутринта домакинята разиграва магически ритуал – сяда върху крина със слама и като уж мъти пиленца, нарича: “Тък, тък, пиленца, къде и да одите, у дома да си дойдете.” Вместо нея същото може да стори т. нар. полазник – първият гост в дома, по който се познават късметът и плодородието през годината.

Пости се.

На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.

Готвят се сарми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.

От житото опитват първо момичетата, за да се раждат повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари.

Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.

 

Забрани

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да “не излезе берекетът”.

Не се иска и не се дава нищо на заем.

Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Не се пере, за да не налети болест.

Не се вари боб, за да не бие градушка.

Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.

От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.

Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.

От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

 

Гадания и предсказания

Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.

Затова и някога всяка къща си е имала свой полазник, човек, за когото е било сигурно, че носи добро. А хора, които веднъж са набедени в зла прокоба, избягвали да влизат на Игнажден в чужди къщи и си седели по домовете. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома. От късмета на полазника зависи и дали ще има пилета през годината.

Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост. Той идва рано. Рано са станали и всички от семейството. Поздравява с: „Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!”. В ръката си задължително носи нещо, добре е това да са шума, дърво, трески от дръвника. С пръчката бърка в огнището, разравя огъня, така че да изскочат много искри, и благославя: „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!” Ръси с решето пшеница из къщата и също благославя: „Да се роди, дека рало ходи и дека не ходи!” След което домакините го гощават богато, дават му дарове – риза, кърпа. На стола, на който седи полазникът, слагат глава чесън против магии.

Вечерта срещу празника се поставя върху секира жив (горящ) въглен и на сутринта се гледа пепелта от него. Ако е станал целият на пепел, годината ще е плодородна.

Добра е срещата с циганин. Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.

Метеорологични прогнози

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие.

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. Двайсети декември определя какво ще е времето през януари.

Обредни вещи, храни и символи

На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет.

Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.

Петел

Слънчев символ, който символизира нарастването на деня. Според една от легендите петелът някога успял да изведе слънцето от дъното на морето, където се било потопило, след като животните се отказали да го оженят. Оттогава нему се паднала честта всеки ден да посреща слънцето с първото му появяване от тъмните дълбини и да обажда на всички.

Яйце

Слънчев символ. Затова и на Игнажден немалко от ритуалните действия и знаци са свързани с носенето на кокошките.

Квас

Символизира подготовката за началото, създаването на нов свят, нов живот, Нова година.

Из „Коледа и Нова година по български”

Още от категорията
Коментари