Опитайте приставката на Jenata-vchas.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Писмо от една майка, осъзнала грешката си: „Аз сама развалих живота на сина си! Писмо от една майка, осъзнала грешката си: „Аз сама развалих живота на сина си!
Facebook Twitter Google+„Четох, тук имате най-различни житейски истории и реших да напиша собствената, да дам, така да се каже, урок, какво не бива да... Писмо от една майка, осъзнала грешката си: „Аз сама развалих живота на сина си!

„Четох, тук имате най-различни житейски истории и реших да напиша собствената, да дам, така да се каже, урок, какво не бива да правите и защо не е необходимо да се намесвате в живота на децата си.

Пенсионирах се преди няколко години. Внуци, всъщност, аз нямам.

По-скоро има две деца, но аз не ги виждам, защото не общувам с дъщеря си вече  точно 23 години.

Каква е причината? … Не ми хареса глуповатия й мъж и аз не исках тя да се омъжва за него.

Тя така, или иначе се омъжи, но на сватбата аз не отидох и не позволих на сина си да ходи. Оттогава не общуваме, тя живее в друг град, общува само с моя приятелка, която й е кръстница, а за мен само от време на време пита, но никога не изрази желание да ме посети.

За да бъда честна, за дъщеря мога само да се радвам, въпреки че не общуваме. Сега тя е на 43 години.

Имам и син. Пияница. Давам си сметка, че аз съм виновна за това.

Той е на 40. Беше женен два пъти официално. Три пъти не ми хареса избраницата му.

Наталия, първата му жена беше малка и неопитна, на 21. В института се запознали. А той прост, наивен, наивен… Тя беше с две години по-голяма, бедно, селско момиче. Бяха все по компании и пиеха, а тя стана първата му жена. Ожениха се тихо, без сватба и той я доведе в апартамента ми като даденост.

Аз бях против. Те отидоха да живеят в един апартамент, а след това в общежитие и скоро младото семейство беше разбито.

Бях глупава, да ги подкрепя, или да не се намесвам, но аз се намесвах.

Колко й трових нервите и колко си трових моите, нека Бог да ми прости, но децата се разведоха и синът ми заживя у дома.

Три години по-късно, на новата работа, той се срещна с едно скромно и красиво момиче. Тя беше домошарка, пазаруваше, грижовна, но много религиозна.

За ревностната й религия научих една година след сватбата. 
Аз бях против това. Аз бях категорично против, тъй като на сина ми монахиня не му трябваше! С малко усилия и мозък, аз отново се намесих в отношенията на сина си.

На 33 той отново живееше у дома, имахше два развода, добра работа, диплома за висше образование.

Веднъж той каза, че иска да запише второ висше, задочно. Аз много се зарадвах. 

Второкурсник, се запозна с ново момиче. Всичко добре, но Вики беше сираче. Това не беше част от плановете ми.

Оказа се, че трябва да споделям всичко, което съм завоювала на висока длъжност в голямо предприятие, с една мишка, която няма нищо! Все пак реших, нека поживее с нея, че за един мъж е трудно да е сам.

Когато синът ми стана на 38 години, аз казах, че е време да се мисли за създаване на силно семейство и че е време да се намери достоо и не-бедно момиче. Една такава дори имах предвид.

Седмица по-късно, той се прибра и заживя отново у дома. Напусна работа, донесе ботилка водка и бутилка вино и каза, че започва нов живот …и започна!

Той започна да пие. Той пие всеки ден. Пазарува с местните алкохолици. Той се превърна в един пияница. Той проси за пари от минувачите, иска пари от мен, не е ясно къде са му парите и всяка вечер се прибира пиян.

Вината е моя, и аз го знам.  Синът ми ме обвинява за живота си всеки ден. И е прав! 

Това съм аз, а моята амбиция беше причината за сегашното му положение.

Наталия,  първата дъщеря има голямо семейство с две деца, споменатите общи познати.

Юлиана,  втората дъщеря, също е омъжена. Тя има бебе, работи, пее в църковния хор. Понякога я виждам в църквата, тя общува с мен сковано. Аз я разбирам.

Вики, аз отидох при нея, поисках прошка, молих я за подновяване на отношенията със сина ми и да дойде да живее с нас, но тя не са съгласни. Тя каза, че има нов мъж до себе си, че скоро ще се омъжи.

Аз съм пенсионерка, вместо да бъда щастлива с внуците си, да им чета истории и поезия, да си играят и подскачат наоколо … Две години по-късно чувам едно и също нещо: „Майко, приеми своето нещастие! Щастието сама си го загуби!“

Вечер, когато синът ми спи, аз се страхувам да пускам телевизора, за да не го събудя, а аз плача.

Защо? Защото родителите не трябва да се намесват в живота на децата!

Намерили са своята половинка, нека си живеят живота! И нашата работа е, да помагаме с блага дума и дело.

Жалко е, че много майки, както аз го разбират с голямо закъснение!“

Източник: За жената

Още от категорията
Коментари